ЕС променя законодателството за временните работници от трети страни

Европейският съюз възнамерява да опрости административните процедури за издаване на визи за работа и пребиваване, като по този начин улесни достъпа на граждани на трети страни, които желаят да работят и живеят в неговите държави членки. По време на пленарната сесия в Страсбург на 13 март Европейският парламент потвърди предварителното споразумение, постигнато от институциите на ЕС през декември 2023 г.

Сега споразумението се очаква да бъде официално одобрено от министрите на ЕС, което трябва да стане преди изтичането на законодателния мандат с предстоящите избори в ЕС в началото на юни. Това законодателно усилие попада в категорията "законна миграция", чиято цел е привличането на работници мигранти за справяне с недостига на работна ръка в ЕС.

Тази инициатива рязко контрастира с Пакта за миграцията на ЕС - сборник от законодателни предложения, които предстои да бъдат приети през следващите седмици и които имат за цел да ограничат броя на мигрантите, пристигащи на границите на ЕС в търсене на международна закрила.

Предложението ще облекчи донякъде административния процес за получаване на разрешения за чуждестранни работници в ЕС. С него се актуализира Директивата за единното разрешително, приета за първи път през 2011 г., с която се установяват правилата на ЕС за издаване на разрешения за работа. Според текста тези промени няма да се прилагат за Дания и Ирландия.

С директивата се съкращава срокът за вземане на решение от четири на три месеца, като при сложни случаи срокът може да бъде удължен с 30 дни. Тя също така позволява на лицата с валидно разрешение за пребиваване в ЕС да кандидатстват за "единно разрешение" за промяна на правния си статут, без да се връщат в родната си страна.

Освен това гражданите на трети страни в ЕС, които желаят да сменят работодателя си, професията или сектора, вече могат да уведомят съответните органи, които имат на разположение до 45 дни, за да повдигнат възражения. В определени случаи не се изискват допълнителни проверки на пазара на труда. Държавите от ЕС обаче могат да прилагат правило, забраняващо смяната на работодателя през първите шест месеца, освен ако не се установи, че работодателят грубо нарушава трудовия договор.

Безработните граждани на трети страни, които притежават единно разрешително, ще имат на разположение до три месеца, за да си намерят нова работа, преди правото им на работа да бъде отнето. Ако разрешението им е било валидно повече от две години, този срок се удължава на шест месеца. За работниците, които се сблъскват с експлоататорски условия, законодателството предвижда удължаване на разрешителното до три месеца. Ако този срок е недостатъчен, може да се наложи притежателите на разрешение да докажат, че могат да се издържат финансово без социални помощи.

Хавиер Морено Санчес, испански евродепутат и докладчик по директивата, заяви след гласуването: "Редовната миграция е най-добрият инструмент за борба с незаконната миграция и трафикантите на хора. Трябва да се справим с незаконните миграционни потоци, да насърчим съгласуваността между различните инструменти за правна миграция и да улесним интеграцията на чуждестранните работници."

Той добави: "Преразглеждането на Директивата за единното разрешително ще подпомогне работниците от трети страни да достигнат Европа по безопасен начин и ще помогне на европейските компании да намерят необходимите им работници. В същото време ще избегнем и предотвратим трудовата експлоатация, като укрепим правата на работниците от трети държави и ги защитим по-ефективно от злоупотреби."

Държавите членки ще разполагат с две години, за да приложат директивата от момента на влизането ѝ в сила, няколко дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС.